ПОГО2
единадесет години по-късно
Стяга те шапката. Иска ти се нещо да направиш. Нещо освобождаващо. Готов си посред бял ден да обикаляш със запалена факла града, за да търсиш съучастници: хора на съпротивата, прокълнати поети, опасни смесители на вещества и словеса, ъндърграунд. Дори като че ли в един момент съзираш този ъндърграунд, да те чака досущ като подземна железница в тъмния изкоп на някой изоставен подлез или строеж... Трябва само да се засилиш и да се метнеш.
Летейки в нищото обаче осъзнаваш, че просто сънуваш... А вместо душепречистващ нихилизъм и весело отвращение, долу те чака просто поредната пародия - някаква „култура на апокалипсиса“, която спокойно залива телевизиите и супермаркетите, за да покрие нуждите на немалката си таргет-група – тази на унилите офисни работници, копнеещи поне за миг да се изтръгнат от посредствеността на живота си, за се почувстват благородни бандити и стилни саботьори на лошия вкус.
Единадесет години след „Пого“ утопичният „Булевард на боровинките“ все още те очаква.
Стегни се.
