Jimmy, изложба на Димитър Панайотов

Jimmy

изложба на Димитър Панайотов

Период на изложбата: 10 до 18 декември

Организатори: Ателие Пластелин и Студио Фо

Тип: Маслени бои и digital art

Откриване: 10.12.2008 г., 19:30 ч., улица "Цар Симеон" 48

Изложбата се подкрепя от RICARD.

"Това, което ме интересува, когато рисувам, е хармонията, значи нещата не са ми някак концептуални, не знам как да кажа, в почти всички случаи просто сядам и започвам да драскам и единственото, което ме води, е хармонията и композицията, това важи за почти всички абстракции. Интересно е, че винаги когато са ме карали да обяснявам някаква картина, след това са били разочаровани, защото хората си откриват свои неща в картините и това е яко, защото колкото творчество има в създаването на една картина, толкова има и когато я гледаш. Казвам си, че повече няма да обяснявам, а ще оставя зрителя сам да твори. Това, разбира се, не е така за всички картини, някои си имат някаква идея, обаче в повечето случаи и аз не съм знаел какво рисувам. Единственото, към което съм се стремил, е хармонията и да затворя кръга, защото една картина е завършена в момента, когато я започвам."

---

Автобиография

Казвам се Димитър Стефанов Панайотов и съм роден на 13 май 1978 г. в работническо семейство. От малък съм закърмен с идеите на комунизма, иначе първата ми картина, която си спомням, беше в яслата, рисувах с лайна в тоалетната. След това в детската градина си спомням, че правих нещо с пластелин, май беше танк. След това ходих на кръжок по рисуване при др. Янаниев, докато не тръгнах на училище. От 4-ти клас в кръжока по рисуване ни караха да работим на линолеум, нещо, дето изобщо не ме кефеше, и така до 6-ти клас, докато учителят не ме накара да рисувам картина за някаква изложба. Нещо овце с къщи и там намерих някаква боичка и направих някаква преливка и ми хареса. След което мина даскала и ми я унищожи, и почна да ми драска върху рисунката и тогава казах на баща ми, че се отказвам от рисуването. Иначе предполагам щях да влезна в гимназията за художници.

Майка ми ме записа за изпити в математическата гимназия по някаква случайност, изкарах 3.25 на изпита и ме приеха в най-слабия клас на физиците. Винаги съм бил слаб ученик и даже класната по физика искаше да ме изгони от училище, обаче се размина. В началото на 9-ти клас, класната ме накара да науча първия урок за закона на Кулон и ми писа 6-ца, бях покъртен. Спомням си, че преминавах през една зебра и си казах, че ще се занимавам с физика и почнах да уча и да решавам задачи. Научих се да чета на руски – очень хорошо.

И така, в 10 клас вече бях на последния кръг на олимпиадата по физика. В 11-ти клас пак ходих и се класирах 11-ти или 12-ти, обаче ме приеха физика без кандидатстване в СУ. Учителката ми беше много горда с мен, даже имам снимка в МГ-то при отличниците. Това беше 1996 г., когато завърших училище и почнах във факултета по физика. Някъде около изпитите за първия семестър се влюбих в една Радостина и след това прекъснах за една година поради слаб успех. Като се прибрах в Плевен, си купих боички и нарисувах гардероба си. В 4-ти курс се записах в курса за елементарни частици, после ме приеха като summer student в CERN, Швейцария, и там две години си писах дипломната работа. След това ме приеха аспирантура в катедрата по атомна физика и продължих да ходя в CERN да си пиша докторантурата. Последната година се влюбих много в Lusi, така не съм се влюбвал никога, и пак заради любовта почнах да рисувам. В един момент преживях катарзис, разбрах много неща за живота и за смисъла му. Звучи тъпо, ма това са малко лични неща и реших да избера истината и се хвърлих в неизвестното. Зарязах всичко някъде там 2006-та, реших да започна пътя си на художник и почнах да рисувам за изложбата.

София, Декември 2008

Видео от изложбата

Организирано съвместно със: